Моята история
Започнах с ръцете си, защото исках да правя нещо, което го няма никъде другаде.
Аз съм Станислава Чимева. Изработвам чанти на ръка. Всяка започва да съществува в мига, в който една жена я пожелае.
После минава цяла през ръцете ми. Две седмици, бримка по бримка, докато стане нейна.
Една чанта,една жена
Светът ѝ предлага конфекция. Една и съща чанта, изработена милион пъти, носена от милиони, предназначена за никого.
Аз не вярвам в това. Затова избрах да работя по друг начин, по-бавно и по-трудно, но с обич и само за една жена наведнъж.
Защомоите творби
Всеки път, когато си купувала чанта, си правила по един малък компромис. Цветът бил близък, но не точно твоят. Формата харесвана, но чужда. И си свиквала.
Тук няма с какво да правиш компромис, защото няма готово. Ти казваш какво искаш и творбата тръгва оттам. Затова после не обясняваш стила си. Който вижда, вижда, а другите минават, и това е добре.
Повече от прежда
Занаятът е от баба ми. Хастар, окантване, обков, всичко минава през моите ръце, докато стане цяло. Творба, не бройка.
Което не се вижда
Кантовете, обратната страна, вътрешността. Отнемат също толкова време и точно там се познава дали нещо е направено с обич.
Две седмици
Толкова отнема една чанта. Не защото съм бавна, а защото за по-малко не става цяла. Бързането си личи.
Твоя спътница
Тя е само твоя. Вземаш я сутрин, без да мислиш, слагаш вътре малките си неща, и денят става малко по-мек.
Как се раждаедна творба
Започва с форма. Моя, или снимка, която си намерила някъде и не си могла да забравиш. Оттам продължаваме бавно, а ти ми казваш какво искаш. Цветът, преждата, обковът, размерът.
Накрая не стои купена вещ, а нещо, което без теб не би съществувало.
Какво оставаслед това
Започвам чанта, когато една жена ме помоли. Не преди това, не по дузини, не за рафт. Затова тук не остава нищо, нито склад, нито кутии, нищо, което един ден да отиде в боклука.
А ако след години нещо се отпусне или износи, оправяме го заедно. Не е нужно да я подменяш. 🤍